Волов


Те бягаха бледни пред дивата сган.

 

И Волов, юнакът, цял в кърви облян,

извика: "О, боже! О, адска измама!

подвигът пропадна и надежда няма!

къде да се скрием от безславната смрът?"

 


Балканът

 

Аз нямам за вази ни завет, ни път.

 


Градът

 

Аз имам бесила.

 


Хижата

 

Аз имам проклятья.

 


Янтра

 

Елате, нещастни, във мойте обятья!

 


Пловдив, ноември, 1883